Време за четене: 4 минути
Винаги съм си представяла какви хубави рождени дни могат да се прават на едно дете, родено през лятото и затова решихме да опитаме да заченем през зимата, та раждането да се случи през слънчевото и топло време от годината.
Получи се така, че наистина забременях през зимата, почти едновременно с моя много близка приятелка. Смеехме се, че ще е готино, ако децата се родят на една дата, представяхме си, как ще празнуваме двойни рождени дни под жаркото лятно слънце, но... за мен това си остана несбъдната мечта. На втората седмица прокървих и плодът загина. Както обичайно отидох при моята гинеколожка и тя каза, че подобна неприятност се случва нерядко и е нормално понякога да има толкова ранен спонтанен аборт. Поплаках си и се опитах да се успокоя. Слава Богу, че около мен беше Боби, който ме разсейваше от тъжните мисли. Изчакахме да мине месец и направихме втори опит.
Толкова добре си познавам тялото, че знаех кога и какво трябва да се случи, за да забременея.
Е, получи се отново – лесно и веднага! Този път ми дадоха да пия задържащи хапчета, както и цял списък други лекарства.
Доста по-рано бях планирала да гостувам на моя близка приятелка в Германия. Не се бяхме виждали отдавна и си мислех, че така ще се разведря. Въпреки че бях чувала, че в ранна бременност не е добре да се лети със самолет, реших да рискувам. Какво да ви кажа... след 3 седмици и 3 дни отново прокървих.
Излязох от банята, а моята приятелка си лежеше в леглото. Отидох при нея, сгуших се като малко дете и заплаках горчиво. Това бе от онези моменти, в които само близък човек би те разбрал, без да си казвате каквото и да било. Тя самата бе преживяла същото, а загубата на неродено дете е тежко преживяване. Представяш си, как би изглеждало, изчисляваш дати, спомняш си за неосъществения му рожден ден, чуваш гласа му насън, заглеждаш се в деца на съответната възраст... Сякаш си изгубил някаква безценна нишка от живота си.
Плачех с глас, а тя, в пълно мълчание, само ме беше обгърнала с ръце. Тогава разбрах колко е важно да имаш близък приятел, особено такъв, който е преживял същото, за да те успокои и да ти даде кураж.
Прибрах се в България и при първа възможност отидох на преглед при моята гинеколожка. Разказах ѝ подробно какво е станало, въпреки че тя вече го знаеше. Бях ѝ съобщила по телефона. Тогава тя ми каза нещо, което до ден днешен не може да ми се побере в главата.
Има едно изследване, което кой знае защо се назначава от лекарите чак след ТРЕТИ спонтанен аборт.
Изследването било скъпо, та затова! Много хуманно, няма що! Но при желание и срещу заплащане жената можела да си направи ДНК изследване за наследствени и вродени аномалии. Казах ѝ, че няма да чакам трета загуба, защото няма да я преживея.
Излязох от кабинета и веднага си хванах такси в посока препоръчаната лаборатория. Пуснах си кръвните изследвания и зачаках. Резултатите излязоха чак след две седмици, изпълнени за мен с тревоги и съмнения.
Това нищо не ми говореше!
Отново си записах час при гинеколожката и тя ми обясни, че имам Тромбофилия. Тежка диагноза, за съжаление все по-често поставяна на млади жени във фертилна възраст. Другото наименование на болестта – тривиалното – е „гъста кръв“. Това означава, че поради гъстотата си кръвта не може да преминава през пъпната връв и да храни зародиша, затова той спира да се развива и просто изсъхва. Съществува лечение за това състояние, но за да мога да задържа плода, ще трябва всеки ден от положителния тест за бременност и чак до две седмици след раждането да си слагам разреждащи кръвта инжекции. Докторката не можеше да си обясни как с такава диагноза изобщо съм успяла да задържа и родя първия си син. Само с Божия помощ, очевидно!
Не можех да повярвам ушите си, да осъзная напълно тези думи. Прибрах се, погледнах Борислав в очите, гушнах го и му казах, че много го обичам. Не си представях, какво би бил животът ми без него!
През следващия месец заминахме на море на о. Лимнос, Гърция. Това е нашата бленувана лятна дестинация, където великолепно успяваме да разпуснем сред запазена чиста природа, с помощта на сърдечни и грижовни гръцки хазаи, сами по безкрайните и почти безлюдни златни плажове, аз – плацикаща се с детето край брега, а Деян – очакващ вятъра или опнат на уиндсърфа, препускащ свободно по вълните чак до хоризонта, като някакъв гръцки полубог. Там никой не ни познава и не ни разпитва за числата от тотото. Истински рай! Решихме, че докато сме на почивка, отново ще започнем да „работим“ по нашия въпрос, пък каквото сабя покаже! Предвидливо се бях запасила с необходимите инжекции и се чувствах спокойна и подготвена. Ако щете вярвайте, но още от самото начало бях сигурна, че сме успели от раз. Четири дни преди датата, на която очаквах цикъла си, направих тест и той се оказа положителен. С усмивка забих в корема си първата от предстоящите ми 268 инжекции.
Това се случи на 10 юни 2018, когато и моята кръщелница Даяна има рожден ден. Вярвах, че това е много добър знак.
Всичко вървеше нормално, ако може да се нарече нормално ежедневното самоинжектиране в корема и това, че цялата бях на бучки в местата на убожданията. Беше болезнено и усещах сърбежи. По едно време развих алергия към лекарството и се наложи да го заменя с друго. Добре, че съществуваше такава възможност. Така изкарах до есента.
Следва продължение....
Снимката е обект на авторско право!